Турция

от Oxypedia
Направо към: навигация, търсене

Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите(наричани още протобългари или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните българи (другите два са траки и славяни). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от Анонимен римски хронограф като хора живеещи на север от планината Кавказ и на запад от река Волга. Те нахлуват в Европа заедно с хуните около 370 AD, и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от Азовско море.[1][2][3]

Кои са Утигурите?[редактиране]

Утигури или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името, използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на българите, които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също наричана и Патрия Оногурия.[4][5][6][7][8] Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[9][10][11][12][13][14][15][16][17] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[18][19] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по същият начин и е имат същия език.[20][21] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[22][23][24][25][26][27][28] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[29][30][31] Менандър Protector споменава през 6-ти век, утигурски лидер наречен Сандилх.[32] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[33] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е "владетел на Уногундурите" и основател на Стара Велика България.[34][35][36] Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[37][38][39]

Кои са хуните?[редактиране]

Римските историци Темистий(317-390), Клавдий(370-404), а по-късно Прокопий(500-560) наричат хуните масагети.[40] Хуните са наричани масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Александър Кънингам, Дахия(1980, 23) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират масагетите с големите юеджи: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Маса-гети. Дахия пише за масагетите и тисагетите(Thyssagetae): "Тези гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и тисагетите(Thyssagetae) на Херодот ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като малки гети, съвпадат с хиao юеджи, което означава, малки юеджи.[41] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за "голям", оттам " Големи гети."..."[42]

Утигури - етимология и произход[редактиране]

Файл:ConeheadSkullHun2.jpg
Изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Файл:The Huns transmitted the custom of intentianal head shaping through Europe in 6 stages.jpg
Разпространението на обичая на изкуствена черепна деформация съвпада с движението на хуните

Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на Юеджите.[43] Идентификацията е подкрепяна от Юрий Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са Ути, и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на името Юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[44][45]

Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална между другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст, тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[46] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[47] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни. Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[48] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[49] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са Юеджите и техните наследници Кушаните.[50][51][52] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[53] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[54]

Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (Хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[55] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[56]

Композитният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.[57]

Генетични тестове[редактиране]

Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.[58] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предлогат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[59] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[60]

Династичният род Дуло[редактиране]

Родът Дуло(наричан още и Дуло клан) е династията от която произлизат ранните владетели на прабългарите. Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[61] Много учени приемат, че династията има хунски произход, като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност Атила и неговият трети син Ернак.[62][63][64][65] Според Стивън Рънсиман, предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият Атила.[66] Според една от хипотезите името Дуло е изопачена форма на името на Атила.[67] Омелян Прицак свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от именникът на българските ханове e самият хунну император Маодун.[68]

Кутригурите[редактиране]

Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кучи/Чдар/Кидар българите от арменските източници,[69] които от своя страна Дейвид Ланг идентифицира с кидаритите.[70] Кидаритите които се появяват в Казахстан/ Бактрия през 4ти век са наричани още хуни-кидарити и по произход са клон на малките юеджи.[71][72][73][74][75][76]

Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на конфедерацията хунну под името дзие(Chieh, АУ:Jie people). Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на хунну.[77] Техният брой съвсем не е малък, както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в Гансу, северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.[78] В началото на четвърти век се установява Жоужан хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни. През 349 AD е имало масово клане на дзие (Chieh) в северен Китай, Ото Менхен-Хелфен посочва, че 200 000 от тях са били изклани. Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан.

Част от малките юеджи наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани. Предвид на историческото минало на малките юеджи и идентифицирането на хуните-кидарити като техен клон следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа. В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави Омелян Прицак който свързва името Дуло с името на управляващата хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo).[79] Китайското наименование на хуните-кидарити е жидуло(Jiduolo)[80]

Хуните - втори поглед[редактиране]

Ото Менхен-Хелфен в известната си монография "Светът на хуните"[81] пише, че всъщност ние не знаем нищо за индоевропейските езици, говорени северозападните граници на Китай. Всичко което знаем за езика на хуните са лични имена и три индо-европейски думи, които са били изучавани повече от век и половина. Племенните имена изглеждат от тюркски произход. Личните имена попадат в 3 основни категории:

1) тюркски

2) ирански

3) с неизвестен произход (тук не броим очевидно германските имена, чийто произход е очевиден)

Примери за такива имена (отнасящи се до българският клон на хуните) са:

Заберган - хуни кутригури - Ζαβεργάν; персийско

Сандилх - хуни утигури - Σάνδιλ; тюркско

Аспарух - владетел на утигурите, основател на Дунавска България - вероятно иранско (Менхен-Хелфен, стр. 384)

Внимателното анализиране на горната информация показва, че е налице съответствие между възможният език на юеджите и възможният език на европейските хуни. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от тюркските и иранските езици. Не трябва да се забравя, че според Омелян Прицак много имена изглежда че имат монголски произход. Идеята, че българските племена са били увлечени в Европа от малък хунну фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. Едвин Пулейбланк, според когото е малко вероятно езикът на хунну да е бил тюркски или монголски (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира хуните-Утигури с юеджите, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана със северните Хунну.[82] Ото Менхен-Хелфен също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на хуни и масагети от римските историци, не масагетите, а хуните са тези които нападат аланите и готите. Също така е естествено да се предположи, че юеджите са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-тюркски, монголски и персийски.[83] Според някои изследователи в съвременният български език има много думи с тохарски произход.[84]  

Заключения[редактиране]

Липсата на информация за историческа миграция на хунну- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните хуни са участвали и други племена, и на първо място юеджите-масагети. Към тази група племена са принадлежали прабългарите утигури. Хунската група с която те навлизат в Европа са група племена на малките юеджи, които при своята миграция увличат племена на големите юеджи. Кутригурите са принадлежали към хунската група.

Кратка история[редактиране]

Според Прокопий на изток от Азовско море и на север от Кавказ живеел хунски народ, като царят на тези хуни имал двама сина, Кутригур и Утигур. Царят, посочен от Прокопий е най-вероятно Ернах, третият син на Атила. След смъртта на този цар, двамата сина разделили хората на две племена, Кутригури и Утигури. Анализирайки летописите на античните историци Васил Златарски заключава, че името Българи се е използвало и за двете племена, но през 6-ти век племенните имена са предпочитани от Източната Римска Империя поради различната политика която тя има към тези две племена.[85] В средата на 6 век император Юстиниан, нападнат от кутригурите водени от техния лидер Киниалон, подкупва техните роднини утигурите водени от Сандилх да нападнат кутригурите в гръб. Последвалата междуособна война между двете племена ги отслабва и прави уязвими към аварската атака скоро след това.[86] Около 568г. някои групи кутригури минават под контрола на аварите (Varchonites), които мигрират към Панония. Почти по същото време източните прабългарски групи по северните брегове на Черно море, утигурите, са завладяни от Западния Тюркски Хаганат (който яростно преследва аварите).[87] Поради гражданска война западните тюрки се оттеглят обратно в Азия не по-късно от 603г. според Златарски. Утигурите на Кубрат в съюз с Византия побеждават аварите и заедно с кутригурите се обединяват в конфедерация Патрия Оногурия преименувана на Стара Велика България. След смъртта на Кубрат в 665г. империята му е разделена между синовете му,[88] като наследникът Батбаян се подчинява на хазарите, втория син на Кубрат Котраг, се заселва при реките Волга и Кама, където основава държавата Волжка България.[89] Другите синове на Кубрат, отнасят името утигури към Дунав и Панония Секунда през април 677. Някои остават под властта на Аварския Хаганат, докато други се придвижват на юг до равнината Пелагония под ръководството на Кубер. Утигурите на хан Аспарух,[90] успешно завземат южните брегове на река Дунав след битка при Онгъла, и установяват държавата която ще се превърне в съвременна България. През 8-ми век,българите на Кубер се сливат с българите на Аспарух, които през това време вече владеят двете страни на река Дунав.

Външни препратки[редактиране]

  1. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar
  2. Embassy of Republic Bulgaria in the USA, http://www.bulgaria-embassy.org/history_of_bulgaria.htm#THE BULGARIANS
  3. The History Files, Huns, http://www.historyfiles.co.uk/KingListsEurope/BarbarianHuns.htm
  4. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  5. Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..." https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwBDgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  6. "The Empire of the Steppes", René Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."
  7. The Cambridge Medieval History, volumes 1-5, " ... Kotrigur and Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=9lHeh36S8ooC&pg=PT582&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CBwQ6AEwADgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  8. Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=LiJljEXvwAoC&pg=PA199&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEQQ6AEwBzgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  9. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  10. Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  11. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  12. "SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR"", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  13. "History of the Later Roman Empire", J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ", http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39
  14. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296 https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepag e&q=utigurs&f=false
  15. "Great Walls and Linear Barriers", Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.", стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false
  16. "A history of the First Bulgarian Empire", "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " Steven Runciman, стр. 5, " On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars." http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  17. The Huns of Justinian: Byzantium, Utigur and Kutrigur, Joseph Ricci (2013) http://connection.ebscohost.com/c/articles/94441061/huns-justinian-byzantium-utigur-kutrigur
  18. Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449
  19. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски
  20. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  21. Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.Хуно-българския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Анализът на чуждиците в славянският език показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства: тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са там. Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : Багатур (заглавие), boyla (заглавие). За разлика от тюркски, хуно-българският има първоначално Н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че Хуно-български език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-Тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg
  22. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false​
  23. The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jjSDAgAAQBAJ&pg=PA91&dq=onogur+utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwi2uvnJvvbKAhUBWhQKHWHOB-MQ6AEITjAJ#v=onepage&q=onogur%20utigur&f=false
  24. Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis, https://books.google.hr/books?id=aacuAgAAQBAJ&pg=PT180&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj2tIS7yvbKAhWKPxQKHf-bD7M4ChDoAQhPMAk#v=onepage&q=utigur&f=false
  25. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars...", https://books.google.co.il/books?id=pSHmT1G_5T0C&pg=PA47&dq=onogur&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=hun&f=false
  26. Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... ", https://books.google.bg/books?id=ZukcBQAAQBAJ&pg=PA206&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEYQ6AEwCDgUahUKEwjDt-3RkZbJAhUBVxoKHW-tBaQ#v=onepage&q=utigur&f=false
  27. The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars", https://books.google.bg/books?id=4aX-W6AVNv8C&pg=PA606&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CFAQ6AEwCTgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  28. Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar...", https://books.google.bg/books?id=qKdkCgAAQBAJ&pg=PA53&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CC8Q6AEwBDhuahUKEwj7-an4lZbJAhUBgBoKHT4fD4M#v=onepage&q=utigur&f=false
  29. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA9&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q=utigurs&f=false, page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "
  30. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  31. Justinian and Theodora, Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false
  32. Menandri Fragmenta. Excerpta de legationibus. - Ed. C. de Boor. Berolini, 1903, p. 170
  33. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.", https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  34. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24
  35. The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs", https://books.google.hr/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA66&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwATgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  36. Bulgarian Centuries, Volume 1, https://books.google.com/books?id=NeIVAQAAMAAJ&q=kubrat+dulo&dq=kubrat+dulo&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjGnJab6fnKAhUH6Q4KHfNIBeg4FBDoAQgcMAA
  37. Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, стр. 415 : "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List." https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA415&dq=Ernak&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Ernak&f=false
  38. Runciman (Book I THE CHILDREN OF THE HUNS) 1930, p. 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs." http://www.promacedonia.org/en/sr/
  39. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  40. "The World of the Huns", Otto Maenchen-Helfen, (1973, University of California Press, Berkeley page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,...", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&q=hun#v=onepage&q=Massagetae&f=false
  41. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24, http://www.sino-platonic.org/complete/spp127_getes.pdf
  42. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99
  43. Pulleyblank, 1966, p. 18
  44. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) "http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  45. "Тарим и Бактрия-в търсене на Българската прародина", Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf
  46. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, https://books.google.hr/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns:+Studies+in+Their+History+and+Culture&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjhkKHtgqXMAhUGfywKHYB5AD8Q6AEIGzAA#v=onepage&q=artificially%20deformed%20skulls&f=false
  47. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193
  48. " Cranial vault modification as a cultural artifact", C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018442X04000460; извадки от статията за свободно четене : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  49. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996р http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  50. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm
  51. Hyun Jin Kim (2013). The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press. ISBN 9781107009066, страница 33
  52. "The Kushan civilization", Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins.", https://books.google.bg/books?id=J_YtAAAAMAAJ&q=kushan+deformation&dq=kushan+deformation&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  53. http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html
  54. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81 http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents
  55. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., http://www.medscape.com/viewarticle/823134_4
  56. "Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries", Boris Zhivkov , page 30, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false
  57. Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii
  58. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar
  59. "Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians", D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?
  60. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry", Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
  61. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press(2000), стр. 66: "According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure."
  62. Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  63. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List.", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns%22,+Otto+Maenchen-Helfen&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiI_LSi06LMAhUoS5oKHQn1A0sQ6AEIGzAA#v=snippet&q=bulgarian&f=false
  64. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"
  65. The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, стр. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach.", https://books.google.hr/books?id=mbevAAAAQBAJ&q=dulo#v=snippet&q=dulo&f=false
  66. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, стр. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila.", http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm
  67. Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, стр. 228, https://books.google.bg/books?id=SO2zAAAAIAAJ&q=dulo+attila&dq=dulo+attila&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  68. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false
  69. http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html
  70. The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y
  71. A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, "The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...", https://www.jstor.org/stable/41926398?seq=1#page_scan_tab_contents
  72. COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279, http://www.jstor.org/stable/42680025?seq=12#page_scan_tab_contents
  73. THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: "The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.", http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_III%20silk%20road_the%20kidarite%20kingdom%20in%20central%20asia.pdf
  74. https://books.google.bg/books?id=qDNXAAAAMAAJ&dq=kidarites+attila&focus=searchwithinvolume&q=kidarites+
  75. http://www.iranicaonline.org/articles/kidarites
  76. A study on the Kidarites: based primarily on documentary sources , Xiang Wan, "Consequently, the candidate for the Yuezhi king eventually fell to Kidāra, the king of the “enigmatic Kidarites”16 recounted in the Wei Shu, and the main character in the articles of Enoki: The Ta-yüeh-chih [Da Yuezhi] Country, of which the capital had been situated at Lu-chien-shih [Lujianshi] city 盧監氏城 (according to the Pei-shih 北史, lu is written shêng 賸), lies to the west of Fu-ti-sha[Fudisha] 弗敵沙 (Badakhshan), 14,500 li away from Tai 代 (Dai, the capital of the Wei). In the north it touched the Juan-juan [Ruanruan] 蠕蠕, which invaded (the Ta-yüeh-chih) so many times that the Yüeh-chih had at last to move the capital westwards as far as Po-lo [Boluo] city 薄羅城, 2,100 li away from Fu-ti-sha 弗敵沙 (Badakhshan). The King Chi-to-lo 寄多羅 (Kidāra), who was a brave warrior, at last organized troops and marched to the south to invade Northern India, crossing the Great Mountains [Hindūkush], and completely subjugated five countries to the north of Ch‘ien-t‘o-lo [Qiantuoluo] 乾陁羅 (Gandhāra). … (Enoki 1998: 60, slightly emended). The Hsiao-yüeh-chih [Xiao Yuezhi] have their capital at Fu-lou-sha 富樓沙 (Puruṣapura, Peshawar). The King was originally the son of Chi-to-lo 寄多羅, king of the Ta-yüeh-chih. Chi-to-lo was forced to move westwards by the attack of the Hsiung-nu [Xiongnu] 匈奴 and later made his son guard this city. For this reason, the kingdom was named the Hsiao-yüeh-chih. … (ibid., 67). The paragraphs above display a simple fact in spite of the chronically debated problems whether and how Kidāra and his tribe were driven by their foes, whose ethnonym Ruanruan or Xiongnu is still under discussion, especially in the case of Lesser Yuezhi:17 This is that the Great Yuezhi king Kidāra led his troops southward across the Hindūkush,18 subdued Gandhāra and the regions to the north of it. After the conquest of these areas, Kidāra appointed his son to assume the defense of Puruṣapura, named Lesser Yuezhi.", http://docslide.us/documents/a-study-on-the-kidarites.html
  77. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375, https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA367&lpg=PA367&dq=Kenkol+River&source=bl&ots=KIZSHZyaJZ&sig=NixP5N00kD3QfzxQgebZCE-HF9w&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjc6JSIibrMAhXJaxQKHXDgBEMQ6AEIQjAI#v=onepage&q=Kenkol%20River&f=false
  78. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 170, https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false
  79. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false
  80. стр. 17 https://archive.org/stream/SasanianPersia/tourajsasanianPersia#page/n39/mode/2up
  81. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, University of California Press, 1973, https://books.google.lt/books/about/The_World_of_the_Huns.html?id=CrUdgzSICxcC&redir_esc=yn
  82. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"
  83. The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5 : http://www.sino-platonic.org/complete/spp228_silk_roads.pdf
  84. Tocharo-Bulgarian language parallels, 2008, http://www.academia.edu/4965415/%D0%A2%D0%9E%D0%A5%D0%90%D0%A0%D0%9E-%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%95%D0%97%D0%98%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%98_%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%90%D0%9B%D0%95%D0%9B%D0%98
  85. Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Том1. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) стр. 75 http://promacedonia.org/vz1a/index.html
  86. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 142, https://books.google.bg/books?id=jCpncXFzoFgC&pg=PA132&dq=Utigur+attila&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwAGoVChMIs9-UmKyQxwIVBKJyCh0V0wQM#v=onepage&q=Sandilch%20&f=false
  87. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930 p. 10 http://www.promacedonia.org/en/sr/
  88. A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, p. 16-17 : http://www.promacedonia.org/en/sr/
  89. Heritage of Scribes: The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Gábor Hosszú, Rovas Foundation, 2012, ISBN 9638843748, p. 287
  90. National Historical and Archeological Reserve Madara, Sofia 2009, Pecham valdex, p.26