Мона Лиза

Да не се бърка с бившия музикален редактор на Fresh! Виктор Костов, който също се казва Мона Лиза.

Картината Мона Лиза е известна художествена творба на Леонардо да Винчи, от началото на XVI век.

Жената

Жената която виждаме на платното е всъщност местната съпруга на флорентински търговец. Тя посетила студиото на художника един ден докато съпруга й бил на борсата през 1503 година. Леонардо я приел вътре, където следната сцена се разиграла:
Тя (мазно):

        Лео, чувам че си добър художник. 

(хилене)
Лео вдига поглед от платното и я поглежда изпод вежди. След миг пак си рисува работите.

 	 Може би ще нарисуваш мен? С роклята ми тука... или без рокля, както и да предпочиташ, аз нямам нищо против. 

Мъмрене изпод нос.

        Какво рисуваш бре? Чак си се изцапал с червена боя целия. И защо мирише толкова? 

Кашлица. Художника покрива платното набързо, където е било рисувано голо мъжко тяло и казва:

        Уверявам ви че това не е миризмата на някакво прясно изровено и тяло от гробището. Не! Съвсем не. И престилката ми не е нацапана с кръв! 

Тя:

        Ама че човек...

Умолявала Леонардо да я чука, но той все се е извинявал че нямал подходящ чук за ваяне на статуя. При тези негови думи тя се ухилила леко-леко, и Леонардо я щракнал с камерата си (която сам бил изобретил). Тя се изплашила от светкавицата и отишла на отчето да се оплаква.
Но Леонардо се бил възхитил от снимката си и я е използвал за да нарисува новата си картина – Мона Лиза. Но по някаква причина той я е изрисувал да прилича много повече на него отколкото на Лиза. Всъщност Леонардо потайно му се е искало да е жена, и тази картина изобразява това му желание.
Но ето че дошло времето на смъртта за Леонардо.
Смърт:

       Ето ма, господин Винчи, знаеш що съм тука. 

Лео (върти очи):

       Аз такова... 

Смърт:

       Нема такива работи, идваш с мене, умнико. 

Тогава Леонардо видял картината си Мона Лиза и използвал своето изобретение (което приличало на хеликоптер, ама не е било както хората са казали за чертежите му) за да си изтръгне душата и я е влял в платното. Така Леонардо останал безсмъртен (поне докато някой не му изгори картината някой ден), а смъртта само могла да скърца с прогнили зъби.

Наполеон

Мона Лиза след стотина години сред френски миризми в музея.

Никой не знаел за тази случка, така че тялото на Леонардо било погребано с почести а картината била оставена в Лувъра. За почти триста години Леонардо гледал през очите на картината как напудрените французи се разхождали из галерията и се отвратил от тях.
Така един ден Наполеон взел картината и я закачил над леглото си. Да Винчи започнал да вая заклинанието си над него и така за десетина години от велик и непобедим генерал и император, Наполеон се превърнал за посмешище в Европа когато се провалил на поход в Русия и бил напляскан на битката при Ватерло.
Така Мона Лиза – Лео да Винчи - картината триумфирала и французите останали мизерни.

Модерна епоха

Така още стотина години отминали, но Леонардо вече не бил щастлив. Вярно че бил жив, че е бил и жена, но бил малко грозен и старомоден. Нуждаел се е от модерна ръка. Затова се обадил на един американски хирург на който хобито били да рисува и те се уговорили за среща. На следващия ден, след срещата, хората в галерията се изумили когато открили новата Мона Лиза. Това довело до третирането на Мона Лиза като секс-символ. Така тя си остава популярна и до днес, защото има какво да й се гледа.