Кънчо Путкодеров

Кънчо Путкодеров е измислен литературен герой от „Поема за Кънчо Путкодеров“ на Пеньо Пенев

„Поема за Кънчо Путкодеров“ е произведение в стихове на еротико-политическа тема. В началото има въведение - възхвала на естествения начин на продължение на рода - ебането - и критика на фалшивия морал, където по неизвестни причини тази най-важна в живота на човека дейност се счита за срамна. Ето как се описва значението на ебането като непреходна ценност и най-важен компонент за добро психическо здраве:

Ебе, забива, не престава

ебе отпред, ебе отзад...

Докато хуйчеца му става,

усеща се щастлив и млад

Кънчо Путкодеров е описан в стил на приказен герой, с необикновени качества, силно надарен. Сирак, отгледан от чичо си, също курвар, поради природните си дадености постига по-големи успехи от него. Затова бива натирен, отива на гурбет във Франция. Тежък е емигрантския живот, оскъдно заплащането, а без добра храна половата сила спада.

Животът здраво го притисна,

години безработен бе.

От глад и хуят му увисна,

не можеше и да ебе.

Чутовният български герой изпада до прост градинар в графско имение. Но графът умира, младата му вдовица търси утешение, и Кънчо пак е в стихията си. Става ѝ титулярен любовник, а през лятото го завежда на курорт в Женева. Освен графинята Кънчо ощасливява и тамошните курортистки, славата му пак се понася:

В Париж, Женева и Лозана

навред заброди тоя слух:

"Ебач дошъл е от Балкана -

ебе, та вдига прах и пух!"

После има подвизи в Париж, Лондон... Обаче следва завой в съдбата на героя. Непреходната ценност на хетеросексуалното ебане, по волята на автора, се сблъсква с тогавашната политическа действителност. И с политическите пристрастия на автора. Чърчил в поемата е педераст, който също копнее по Кънчо. А незадоволеният педераст със власт е нещо опасно, и Кънчо зарязва графинята и отива да оправя Чърчил, в името на спасение на мира. За добре дошъл ебе две негови братовчедки.

Година изкарва Кънчо Путкодеров при Чърчил, докато той се похвалва пред Айзенхауер. И Азенхауер също иска, според Пеньо Пенев, и той е педераст... Кънчо, пак в името на опазване на световния мир, отива в Америка, историята е подобна като в Англия. Посрещнат от холивудските артистки, той ги ощастливява преди да иде при Азенхауер. Половата мощ на Кънчо обаче е прекалена за телосложението на Айзенхауер, и Кънчо е обявен от Макарти за шпионин и екстрадиран.

Втората част на пребиваването в България е тъжна за Кънчо Путкодеров. Той пак ебе мощно, но, по обичаите на тогавашното време, полово немощни завистници пишат донос срещу него. Кънчо е арестуван, насрочено му е и дело. Той не издържа и умира от удар, но с надървен хуй.

Не може да не се направи паралел между литературния герой и неговият автор. Най-вероятно, Кънчо Путкодеров е това, което Пеньо Пенев е искал да бъде, включително и преждевременната смърт в разцвета на силите си.

Външни препратки

http:ilev.tripod.com Кънчо Путкодеров, Евгений Онегин, Курвиада (Виж беседа към статията, от там страницата се отваря).

Пеньо Пенев няма нищо общо с тази талантлива творба.Тя е написана от Плевенския писател и журналист Димитър Мустакерски в ранният му творчески период/като гимназист/.