Кардам

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене

Кардам е най-известния хан-муха в българската история.


Полет към ханската титла[редактиране]

Кардам започнал като ларва, една от стотиците покрили гнилото ястие на хан Телериг. Стария Телериг бил вече толкова стар че едвам дишал и виждал. И ето че слугите му се договорили да го отровят със старо парче телешко (останало още от времето на хан Телец). Така се надявали един от тях да стане следващия владетел на България.
Хан Телериг се задавил на парчето месо и умрял. От устата му излязла муха която извикала:

	– Убийци! Хванете ги! Стража!

Така слугите били хванати и наказани от боилите да събират лайна от тоалетните и да ги носят на новия хан (това е било неговото любимо ястие). Скоро те умрели от дизентерия, но това не е важно.
Важното е въпроса как така някаква си муха могла да стане хан. Ми ей така – Кардам. Всъщност, боилите се посъветвали и трябвало да си признаят че Кардам бил роден от плътта на Хан Телец (откъснато и съхранено след погребението му от някакъв некрофил за 10-20 години). Така хан Кардам бил всепризнат за новият владетел на България.


Зззблъсък с Византия[редактиране]

Кардам понадебелял на стари години от ханския живот.

Новият хан не се застоял кацнал на едно място (може би се е боял от мухобойка?), ами погледнал през многото си очи ситуацията. Византия си искала земите които били извзети от нея, и се стремяла да скара славяни и българи за да може да нахлуе и да ги избие докато са разделени. Но хан Кардам бил прекалено умен за такива глупости. Изпратил бързокрили вестоносци и обединил славяните от Македония към България, че и всички мухи по българските земи.
По това време се качил на престола на Византия малкия император Константин VI. Искало му се да превземе България, ама майка му Ирина все го пляскала по дупето и не му позволявала. Най-после императорчето я изгонил и се разревал на генералите си да предприемат поход към България. Надигнала се Византийската армия в множество и нахлула в българските земи. Хан Кардам само се прозял и бъзнал и ги утрепал край крепостта Проват. Унижен, императора се върнал в Константинопол и се разревал че българите му били войската. Все пак намерило се кой да го утеши – астрономът Панкратий. По звездите гадал че императора ще спечели следващия път. Освен това, за разлика от майка му, не го бил, че даже и му сменял пелените.


Айде пак[редактиране]

Бъзнал хан Кардам и българите пак съкрушили византийците, този път край крепостта Маркели. Панкратий също бил смазан. Така Константинчо пак побегнал разплакан и бил принуден да плаща данък според договор. Ама той се инатил като бебенце, какъвто си е бил, и не пращал. Бъзнал хан Кардам и му изпратил писмо:

- Плащай, или бззззззз идвам да ти бзззззз, напляскам ззззадника!

Константинчо отговорил:

- Нема пък.

И вместо дванайсет каруци злато, изпратил данък от дванайсет каруци фъшкий. Хан Кардам бил изключително доволен от лайната, нали ги обичал толкова много, докато боилите му намекнали че императорчето се опитава да го обиди. Тогава хан Кардам бъзнал от гняв и свикал войската.


Който не зззлуша – бой по дупето![редактиране]

Като лавина се надигнала българската войска и отишли че смазали византийците пак при Маркели. Императора този път бил хванат точно докато срал, не можел дори да се избърше, и го извели навън на показ на всички оцелели войници. Накарал го хан Кардам да лази на четири, напляскал го и после го карал да му целува крилатия хански задник и се изпърдял хубаво в лицето му (мухестите пръдни смърдят ужасно). После изпратил Константинчо да бяга назад към майка си, като и дрехи на гърба не му оставил (за радост на минаващи наблизо католически свещеници).


Края[редактиране]

След това имало размирици във Византия и така хана можел най-после да се отпусне и да си яде говната си до края на дните си. Смъртта го настигнала така един ден когато един слуга не го видял и поставил паницата с говна върху му, и така го смазал.