Журналисти, недостатъци и подход

от Oxypedia
Направо към: навигация, търсене
He's on deadline

Журналистиката е четвъртата власт, гаранция и мерило за демократичността на обществото. Тези твърдения са вярни сами по себе си, ако се абстрахираме от конкретните прояви на този занаят в днешна България.
Журналистите в България, има и изключения за щастие и тяхна и наша чест, са ужасно племе, което изобилства от недостатъци, непрофесионализъм и обърканост на понятия, както от областта на хуманитарните науки, така и в областта на точните науки. За последния месец на няколко пъти чух мнения в смисъл на: „Мани, това го е писал журналист!” или "Хм, личи, че тоя е журналист!” с подтекст: дрънка к'вото му падне или това са глупости.
Може съвсем спокойно да им се вмени на журналистите симпатии и неприязън към отделни политически фигури и явления в обществото, които не заслужават това добро или лошо отношение.
Имат и обърканост за понятието ляво, дясно в политиката и свързаните с тях идеи, както и за държавните, партийни или лични интереси. Долавяла съм нотки на незрялост и някаква принципна обърканост пред битието изобщо и социалното битие в неговите частни измерения.
Някои от журналистите имат и смъртните грехове да искат да наложат деполитизация, липса на интерес към политическите процеси и отстраняване на гласоподавателя от демократичното право поне да направи своето волеизявление. А би следвало да е точно обратното: на тях им се плаща за да информират обществото, а не за да тъне то в маряната на още-по лепкавата дезинформация.
Вместо да допринасят за обогатяване на българския език, някакъв зъл дух им нарежда да го осакатяват, окастрят превръщат в уличен, буклукчив и безвкусен. Вестник „Дневник” е литературно списван но пък отразява предимно десни нагласи и идеи на едрия спекулативен капитал. Прави се опит левите идеи да бъдат натирени в ъгъла, изгонени и заличени дори и от езика – като нещо вехтошарско и дълбоко погрешно.
Натрапват ни се едни ценности на консуматорското общество от средата на миналия век, Мак До(налд), трансцендентални, астрологични и всякакви религиозни и сектантски безумия.
Тези отявлени недостатъци са инжектирани с висока доза нахалство, което минава за професионално качество.
Нямам отговор на въпроса дали се касае за цензура спусната от горе, за автоцензура или шефовете на различни медии ги избират журналистите именно заради такива съществени недостатъци. Отговор нямам но пък имам идеи как да се отнасяме към проблемната четвърта власт.
Учтиво но твърдо и неотклонно:
- "Вие сте четвъртата власт! С другите власти имам по-бързи и неотложни проблеми за разрешаване, вместо да отговарям на вашите въпроси."
Деликатно:
"Извинявайте, сега съм зает, а пък виждам, че и с вас е така." Ако журналиста продължава да разчита на харизмата си, на професионалното си нахалство от деликатност можеш да минеш към галоп – в буквалния смисъл на думата. Почти е сигурно, че онзи галфон няма да те преследва, често такива досадници ходят заедно и придружени с тежка техника.
Назидателно:
Започваш да изреждаш във възходящ ред недостатъците на местната (българската) журналистика, и като видиш, че лицето на журналиста става лимонено жълто добавяш: "е аз малко се поувлякох, мога да прибавя още, ама айде да е един друг път".
Безпрекословно:
Когато не искаш да подадеш дори и сламчица, а светът ти е черен барабар с четвъртата власт – свят в който тя дори не е означена на карта, а на теб ти се иска да си вулкан, ураган или поне операция пустинен вятър за да не ти стои поне ония на главата. Превръщаш се в кълбо нерви, което се владее и заплашително, съвсем леко се накланяш към досадника, с поглед, който изразява всичко това.
Приятелски пирамидално:
Сядаш на салатка и чаша бира или твърд алкохол и обясняваш по заобиколен начин разни неща. Често журналистите са иначе симпатични, приятни и добронамерени хора, така че последният подход има и предимства.

Лични инструменти
View and edit namespaces data

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици