Георг Вилхелм Фридрих Хегел

от Oxypedia
Направо към: навигация, търсене

Моят приятел Имануел така и не се научи да кара по аутобана

~ Хегел за Кант

Всичко действително е напечатано, и всичко напечатано е действително

~ Хегел за цензурата в Прусия

Цялата тази идеалистическа философия е една шега. Вие не разбрахте ли, че Абсолютната идея продължава своето развитие във вид на пухкав тутманик

~ Хегел за Абсолюта


Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е немски философ, известен със своя абсолютен идеализъм. Автор на огромна завършена система, която обединява в едно знанията на човечеството за битието, математиката, изкуството, религията, историята, готвенето, телекинезата и модерните перални машини.


Съдържание

[редактиране] Ранни години

Хегел е роден в Щутгарт през 1770 година, въпреки че е брат на родения в Данциг Артур Шопенхауер. Семейството му го възпитава религиозно. Хегел имал много задълбочен и проникновен ум. Три са ключовите моменти в неговото детство: 1. като малък философът обичал да си играе с една русокоса кукла, която пеела песента „Never say never” с гласа на Джъстин Бийбър; смята се, че я е наричал „Абсолютната идея”; 2. понеже в училище Хегел много често позволявал на съучениците си да преписват от него, учителят му по английски език го ударил с пръчка по главата. Хегел отговорил на своя учител с майсторски ритник в корема и започнал да го налага с юмруци с викове: „И аз имам права, дебил с дебил!” Пристигането на държавната полиция успяло да го усмири- оттам идва диалектиката на Хегел с трите стадия: теза, антитеза и синтеза; 3. отново в училище, но в час по история Хегел бил изпитан за живота на Цицерон. Поради религиозното си възпитание Хегел не желаел да произнесе името на римския философ; тогава той бил наказан да напише 300 пъти в тетрадката си „Хората са само инструменти в ръцете на историята”. Оттам произлиза неговият историцизъм, който потвърждава неумолимия ход на историята, както и принципа, че тя се развива наобратно.


[редактиране] Творчество и кариера

Първият период на Хегел е известен с огромните, систематични, тежки томове. Вдъхновен от престоя си в Университета на Йена, започнал през 1801, той пишел том след том: „Феноменология на духа” (1807), „Науката логика” (1811-1816), „Енциклопедия на философските науки” (1816), „Елементи на философията на правото” (1822). През 1816 г. той се премества в Хайделберг, където, заедно с преподаването, се занимава с издирването на НЛО. През зимата на 1818 г., поради стачката на каруцарите, Хегел поема пеша тежкия път към Берлин, съпровождан от компанията на, както я описват, „много пищна мадама”. Неговото разочарование от факта, че не успява да намери сигурни доказателства за съществуването на НЛО го довежда до отказа от предишните му произведения и до втория му етап, наречен система на константния тутманик. Хегел пише „Анти-джин” (1820) като реакция на трудовете на неговия брат Артур Шопенхауер; „Три диалога между Путмос и Нагизис относно семантическите дистинкции на концепта за диалектика в моя първи и моя втори период” (1825); и „Възхвала на материализма” (1829), незавършен труд, който поставя в центъра на световното развитие един материален тутманик, който не само че не въплъщава никаква идея в себе си, но на всичкото отгоре е направен от тесто, мая и сирене, които му осигуряват вечен живот в материална форма. Той стои в основата на принципа за развитието на историята наобратно- с първата отхапана от тутманика хапка, човешката история започва да бъде движена от животните и растенията, а хората се превръщат в камъни. Според Хегел целият този процес ще завърши със заливането на тутманика с майонеза от растението Ашана Ашана.


[редактиране] Късни години

Хегел доживява щастливо дните си в Берлин. Той така и няма деца, въпреки многобройните претенции на към него. В знак на приятелство към своя по-малък брат Артур Шопенхауер, малко преди смъртта си той му подарява снимка на Йенския университет с надпис: „Какво е Шопенхауер в Университета на Йена? Посетител, ха-ха-ха!”


[редактиране] Влияние

Влиянието на Хегел в световната философия е огромно. Неговата концепция за обратното развитие на историята поражда американския прагматизъм, течение, което се занимава изключително много с миналото и археологията. Неговата диалектика стои в основата на бокса, а материализмът му влияе силно на австралийския магнат Рупърт Мърдок. Карл Маркс стига до своя социализъм благодарение на едно стихотворение на Хегел, озаглавено „Тихо се сипе пясъкът, отброява края на абсолютния идеализъм”. В изкуството художникът Едвард Мюнх е вдъхновен от получил главоболие читател на Хегел, рисувайки своята картина „Викът”.

Лични инструменти
View and edit namespaces data

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти