Вместо напътствия

от Oxypedia
Направо към: навигация, търсене

Вместо напътствия, които ще се появят в последствие![редактиране]

Сирано Де Бержерак
Ед. Ростан
(І-во действие)

То бе

Великопостно, момко! И вам нищо

Наум ви повече не иде? Жалко!

Тъй много нещо въпху моя нос

Могло би да се каже, като леко

Мените тона. Ето на например:

Обидно: "Ако имах, господине,

Аз като ваший нос бих го

Отрязъл!" По приятелски: "Той нявга

Ще се удави в чашата ви, бедни!

Или пък описателно: "Това е

Не нос, а някаква скала..., един

Гигантски мис..., не, полуостров даже!"

Със любопитство: "Нос ли е това или дивит?"

Със грация: "Мой мили,

Вий птичките навярно твърде много

Обичате, чe сте им таз върлина

Прострели, та спокойно да нощуват?"

Закàчливо: "Когато, господине,

Запушите, то из носа си вие

Дима недейте пуща: лесно може

Съседите ви да се изпоплашат

И да завикат: хей, комин гори!"

Предупредително: "Таз мърша-нос

Май някога цял ще ви повали

Я как главата ви се е навела!"

Или пък нежно: "Разпънете шатър,

Че инак слънцето ще промени

Цвета на славния ви нос!" Или

Педантски: "Господине, само туй

Животно, що Аристофан нарече

Хипокомпелефантокамелус,

Е носило на своето лице

Такова великанско украшение!"

Приятелски и модно: "Как, нима

На мода са сега тез закачалки

За шапка?" С въодушевление: "Ти,

О, магистрален нос, от никой вятър

Не можеш хвана хрема; може би

Северозападният само малко

Разкихал би те." Или драматично:

"Набъбне ли и се позачерви,

Той цяла вавилонска кула става!"

Със възхищение: "Каква реклама

За някой продавач на благовонни

Води!" Лирично: "Вие сте тритон?

Какво прекрасна раковина!” Или

Наивно: "Тоя паметник кога

Е позволено да се види?" – С почит:

"Приемете моя пòклон; - ето

Що ще каже своя къща да си имаш!"

Селяшки: "Маке! Нос ли е това,

Или е тиква печена?” Войнишки:

"Направо в кавалерията топа

Отпрявайте!" Практично: "Господине,

На лотария ли ще разиграйте

Тоз нос? Каква печалба би била!"

Най-после, във печалний стил на цар

Прияма: "Ето го тоз нос разбойник!

Разруши равномерността в лицето

На своя господар той- и затуй

Сега черви се всеки час от срам!"

Това, любезни мой, вий преди малко

Могли би ми кажете – да бяхте

Що-годе умен вий и не такъв

Простак! Но ум у вас – не би открил

Човек, о, жалко същество, ни атом!

А просветен сте толкова, че знайте

Онез шест букви само, със които

Се пише думата "глупак"! Така

Вам липсува ви всичкото, което

Е нужно, за да можете пред тия

Почтени хора да ме угостите

Със подигравките, които сам

Аз требуваше да си наговоря,

Но и десетата част на които

На никого не ще позволя

Да ми отправи.