Буда

Сидхарта Гаутама е бил така наречения Буда(ла), или просветления, през 5-6 век пр. н.е. Дал е началото на известната религия Будизъм.

Ранен живот

Роден е син в богаташко семейство, постоянно обкръжен от всеки лукс възможен. Жени се за красива принцеса и си има син, всичко преди да навърши и 29 години. Но по това време поискал да излезе отвън двореца си и да види света. Устроил се парад на който той бил приветстван от бедните жители по главната улица на селото. Всички били облечени с най-добрите си дрехи, а тези без такива изобщо не били допускани до парада. И ето че принцът излязъл на носилката си на улицата и бил преведен надолу, като всички се стараели да бъдат щастливи за него. Но ето че принцът наредил да спрат.

Защо?

Защото някой се провикнал: принцът е гол!

О, не ‒ чакайте, това беше друга приказка. Но може би е бил гол и без това.

На една тесна уличка отстрани главната улица, Сидхарта видял един старец да се мъчи и охка, умирайки от пиянска болест. Слязъл и запитал:

Що е то?

Нищо – отговорили притеснените хорица.

Ама е нещо.

Добре де, това е смърт.

Смърт? Та нали живеем завинаги?

Не. Има смърт, има болести който водят до смърт, има мъчение.

И така Сидхарта открил за свой ужас мъчението и смъртта, както и това че стари пияндета имат ужасен дъх.

Отшелничество

Ужасът обзел Сидхарта който живял цял живот като някаква дебела котка на богаташка. Как може този свят да е пълен с мъчение и лоши телевизионни предавания? Трябва да има някакво решение на този проблем. И така той захвърлил своя живот и се отдал на отшелничество. Учил при най-добрите и мръсни мъдреци (В Индия, колкото си по-мръсен, толкова си по-мъдър), но така и не намерил отговора за мъчението. Поддал се на себе-мъчение за да опознае що е то. Минал през студено време, през пости, през концерти на Селин Дион, гледане на сапуни, миене на стари хора, та чак и получаване на купища спам мейл, и все не намирал отговора. След всичко това той се уморил да броди и се поддал на мързеливия метод за постигане на мъдрост – медитацията. Седял и седял докато корени поникнали под краката му, но тъпата му глава така и не не намирала отговора. Уморено от това че някакъв си тъпак му краде от сянката, дървото под което седял му навестило сънищата и му дало една кретенска идея. Събудил се принцът и изведнъж станал просветлен.

След това бродил из Индия и преподавал учението си. За да постигнат просветление, учениците му трябвало да се придържат към осемходния път на будизма. Само тогава те можели да се отърват от мъчението и да постигнат блажение.

Ама

Буда-лата в момента на страхотно надрусване с ЛСД... нирвана де.

Но най-бързият път е било просто да се надрусат здравата и да забравят за мъките си. Защото:

• Блажената усмивка на просветления Будала е равна на добре надрусан наркоман.
• Забравата на мъките и ходене наоколо като че ли нищо лошо няма на света е равна на добре надрусан наркоман.
• Обширни монолози по абстрактни теми са равни на тези на добре надрусан наркоман.
• Реенето в облаците на ‘’нирвана’’ е равно на състоянието на добре надрусан наркоман.

Следва че будизма (или будализма) както и наркотиците правят едно и също – бягство от реалността. Което е хубаво. Защото кой ли пък иска да съзнава мъките се през цялото време? Тръшкайте се, другари – дали с наркотици или религия, няма особено значение.