Австралска република

От Оксипедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Островна група на Австралската Република
Знаме на Австралска република Герб на Австралска република
(знаме) (герб)
Национален девиз: Ако мърда, гръмни го !
Местоположение на Австралска република
Официален език австралски език
Столица Тубуал
на майната си
Най-голям град Тубуал
вожд Джон Лок
вицевожд Пича Трутрука
Площ
- oбщо
на прекалено малка място
174 кв. км км2
Население
- oбщо (2009)
- гъстота
на прекалено малко място
6500
д/км2
БВП
- общо (2009)
- на човек
на прекалено назад място
$ 45 млн.
$ 200
Валута няма ([[ISO 4217|]])
Часова зона
Независимост
Национален химн Civil war на Guns'n'Roses
Интернет домейн .fuckoff
Телефонен код +


Островна група на Австралската република (ОГАР), или само Австралска република (на австралски: ᑎᑎᕋᐅᓯᖅ ᓄᑕᐊᖅ) е островна държава, разположена в южната част на централния Тихи океан. С една дума, ако предположим, че Земята е кръгла, и поставим пръста си върху България, то Австралската република се пада точно на обратната страна.

ОГАР е най-малката независима държава в света. Ще речете, че не е вярно, че има Лихтенщайн, Ватикана и тъй нататък. Не. ОГАР е корава държава, която зачерква всички свои съперници - да, буквално ги зачерква. Горепосочените две страни решиха да претендират за най-малката държава, но Австралската република просто изпрати делегация до ООН, която буквално зачеркна (с хиксче) тези две държави от голямата карта на света.

ОГАР е обитавана от войнствено настроени реднекове, откачили от мозъчната промивка с Бон Джоуви по времето на Джордж Буш и решили да избягат от вкъщи. Тези хора намерили най-отдалеченото от човешката цивилизация кътче - Австралските острови, докарали танкове-манкове и не знам си кво (закупено от черния пазар) и освободили островите от хватката на Франция. В последствие хейтър номер едно на света Джордж Буш поставил тази нова страна в Ос на злото.

История[редактиране]

Джордж Буш - "Иран, Сирия, Северна Корея. Вие педали сте следващите ! Американските избиратели обожават да сритвам безбожни чуждоземски задници." Как да не го обичаш тоя човек ?

През 1991 Джордж Буш Дъртия напада Ирак, но не успява да свали от трона врага си от гимназиалните години Саддам Хюсеин. Едва 9 години по-късно, сърдитият му син Джордж Уокър Буш идва на власт, за да стане клонинг на таткото (не, красивата история на Скайуокъровците за злия баща и добрия син тук не бачка). Попадайки под влиянието на оаканото си гадже от албански произход Куроблиза Райс, Буш преминава на Тъмната страна на Силата. Той решава да нападне Ирак (понеже половината свят се изреди да го набива на Ирак - ей така, за кеф и гавра), но преди да пусне войските си срещу Саддам, той се нуждае от средства за промиване на мозъка на американското население (който вече е избелял от промивки). Буш започва кампанията си в три етапа :

1) Използва инцидентът с Двете Кули. Гандалф омагьосва група мюсюлмани, и те си втълпяват, че са се напили. Отвличат самолети, и ги набиват в Двете Кули. Загиват много хора (както биха казали и резаните, и Буш - "Войната иска жертви, така че кво ти пука ?!"), а американското население е разстроено. Буш обвинява Саддам и Осама бен Ладен, защото няма как да обвини Саудитска Арабия - нали са приятели.

2) Прави рокада в CNN - ритва Анджали Рао (много симпатична мадама, без майтап) и я заменя с Юксел Кадриев. Той се харесва изключително много на населението заради дяволитата си къдрава косичка и розовия си джиесем. Всъщност, имаше идея той да стане губернатор на Върмонт, където близо 20% от населението са педали, а 90% - протестанти.

3) Пуска нон-стоп песни на Бон Джоуви по радиото и телевизията. Е тука чашата прелива, и близо 6000 сърдити американци решават да направят нещо уникално - първата в историята на човечеството емиграция от Америка. Занапред тези хора ще наричаме реднекове - защото оригиналните реднекове станаха привърженици на Буш, а Буш е педал, следователно те самите вече не са истински реднекове. За да направят това обаче, новите реднекове трябва да се подготвят. Първо, необходимо е да изберат място, където да отидат. Следните варианти биват обсъждани:

1) Канада. Идеята първоначално е приета радушно, но след кратко обсъждане се стига до страшния извод - Канада е щат на САЩ, да не казвам, че там се говори на френски. Мексико е същата работа, само че там се говори на испански.

2) Русия. Русия е привлекателен вариант за страна-гостоприемник - в нея се отива през Аляска, което не би предизвикало внимание, а и е сравнително близо. Идеята обаче е отхвърлена, защото Русия построява стена на повърхността на морето - да не идват нелегални имигранти от Америка (понеже руснаците няма да има с кво да ги хранят, с чеченци може би ?). По този начин руснаците го връщат тъпкано на американците за 1989, и правят нова Желязна завеса - като този път Русия е от добрите.

3) Англия. Добрата стара Англия бързо е отхвърлена като вариант заради скапаното си време, скапаната си кухня, милионите ядосани иракски, пакистански, турски, индийски и всякви такива хора там, умопомрачително грозните, космати и еднооки жени, и не на последно място, ужасната си бира.

4) Македония. Тя просто им казва по телепатичен път, че няма да ги приеме.

Плакат за Китайско-Австралската дружба. Изображенията всъщност са повлияни от обстановката в северна Гърция, където мангалите имат навик да продават децата си. На плаката мангалска жена, явно Австралка-коренячка, подарява детето си на китайска лекарка. Парадоксът е там, че според законите на физиката многото се движи към малкото, т.е., китайката трябва да подарява децата си на други държави, а не обратното, нали ? Не знам, може и да бъркам. Но тъй или иначе надписът гласи "Мангали, не продавайте децата си. Няма да ги вземем".

Затова реднековете взимат глобуса, поглеждат голямото синьо петно от едната страна, и избират най-забутаното място на Земята - Австралските острови. Преминава се към втори етап от плана за емиграция - да превземат мястото, където ще бягат. Купуват 5-10 танка втора ръка от Втората световна война (щото ако бяха първа ръка, щяха да са от Първата световна, нали ?). Купуват кораб, пренасят си оръжията, и изгонват мазните гейове-французи от островите. Приятна изненада за реднековете е, че това всъщност са островите от Lost и Карибски пирати, и там има кво да се види.

Междувременно Буш е нападнал Ирак. Саддам вече не е на власт, но вече обикновените иракчани го духат. За да не се случи това на новообразуаната Австралска република, е необходимо нацията да бъде чисто и просто една голяма казарма. И така и става. Буш се ядосва и създава Ос на злото, която включва също Македония, Албания, Китай, Иран, Уганда, Северна Корея и Германия. В отговор, ОГАР се съюзява с Китай.

География[редактиране]

Австралската република се гордее с факта, че е най-малката в света - площта ѝ е едва 174 квадратни километра (за сравнение, площта на София е около 1350 квадратни километра). Разделена е на няколко малки острова, от които най-интересен е Маротири - представлява една гола вулканична скала, на която гнездят и серат различни видове морски патки и чайки. Предвидено е тук да се построи първият мол извън България.

Държавно устройство и армия[редактиране]

Колибата на вожда

ОГАР е оглавявана от вожд, а първият и засега единствен такъв е Джон Лок, чието вице е Пича Трутрука - и двамата са обратни пенсионери от ацтекски произход. Между другото, Джон Лок е брат на немския режисьор Йорг Бутгерайт, който създава серия от еротични филми с некрофилия (търси в Гугъл филма Nekromantik). Вълната от американски реднекове донася и нов претендент за вожд - Бай Рамбо, който, както обичаме да се изразяваме по български, е "българската следа" в историята на страната. Бай Рамбо, български американец, е роден в Родопите. Той е кален в борбите на Българската морска пехота срещу Родопските мюсюлмански федаини, терористична организация, получаваща логистична и технологична подкрепа от Турция. Родителите на Бай Рамбо са убити от ракета, изстреляна от ливанската Хизбула, пренесена на ръце през Турция и хвърлена по дома му, който се намира в една долина. Оттогава насетне той се бори за унищожение на исляма, и вижда в Австралската република възможност за сбъдване на мечтата си - хипервоенизирана държава без нито един резак в нея. Именно той набавя 15-те български танка от черния пазар, с които реднековете разбиват френските (педалски) войски. С времето влиянието на Бай Рамбо сред населението на островите се увеличава, и той става популярен. С това си навлича гнева на т.нар. "навлеци" (по филмите им викат ЦРУ, единствено във "Виртуални Рейнджъри" са изобразени в истинския си вид и се използват истинските им имена [1]). Навлеците правят 3 неуспешни опита да убият нашенеца - първо изстрелват 5-мегатонна термоядрена ракета срещу островите, но е свалена със залп от 40 450-милиметрови китайски краставици. Вторият опит включва отрова, но тъй като нашите хора са привикнали с яденето на гнусни изкуствени храни, тя изобщо няма ефект. Третият опит е пускане на скорпиони, но бързата реакция на Джеки Чан с "Райд"-а ги унищожава. Да, и Джеки Чан е там.

Армия[редактиране]

Австралски свръхмодерен изтребител МиГ-9. Обърни внимание на неасфалтираната писта.

На практика всички 6500 души население на острова са военни. Те са оборудвани с необичайно голямо количество техника, всичката от която е закупена на черно през дилъри на Илиянци, най-вече Митью Пайньера.

  • Танкове - 15 Т-34 + 50 Маймуна-2 (китайско производство) поръчани
  • Изтребители - 43 МиГ-9, чистак-нови, внос от Китай (макс. скорост - гигантските 900 км/ч);
  • БТР - 110 Твърдоглав Ташак (индийско производство, въоръжени с картечница)
  • Артилерия - 26 катапулта, произведени в Дижон (оригинални, от 1384 година); израелски ракети с малък обсег Чифут-1 (50) и Чифут-2 (12)
  • Ракети - 68 Фау-2 (обсег 3500 км със специалното гориво), 17 Фау-Дрис (разработка на ОГАР, с обсег 11000 км. Представлява 5 ракети Фау-2, залепени една за друга с тиксо, и още една Фау-2, залепена отгоре им - вече не знам с кво)
  • Автомати - Калашници, естествено
  • ПВО - 86 450-мм краставични установки Ма-Дзен-Хуей-8

Икономика[редактиране]

Икономиката на ОГАР е на първично комунално-разменно ниво. Парични единици няма, а природните ресурси са малко - кокосови орехи, дървесина, обикновени орехи, запаси от бира (най-вече Хайнекен или Шуменско, останалото съква). Подобно на Гърция, австралците-реднекове не се интересуват много от икономическата дейност. За тях живота е бира, спане, телевизия, шуутъри, Джулай Морнинг и най-различни видове кеф.

Вижте също[редактиране]